Благодарността е паметта на сърцето – онзи тих мост между минало, настояще и бъдеще. Тя е коренът, който ни държи здраво за земята, и клонът, който ни издига към висините на знанието. Тя е светлината, която ни напомня кои сме били, и вярата, която ни води към това, което искаме да бъдем. Във всеки жест на признателност живее наследство – невидима нишка, преплетена между поколенията, сливаща ни в съвършено единство. На 27 септември в Средно училище „Христо Ботев“ се случи нещо вълнуващо - събитие по инициатива на випуск 1970 г. и със съдействието на Община Нова Загора, с което затворихме 165-ата страница от историята на училището. Тържеството придоби особена емоционалност благодарение на трогателното изпълнение на Стоянка Бинева, която рецитира „На прощаване“ от Христо Ботев. Вълнение и детска искреност внесоха и първокласниците Дани Цветанов и Нели Костадинова, които представиха стихотворението "Наше родно училище" от Боби Мирчев. В близост до училищния двор Стоянка Бинева, Дани и Нели засадиха заедно „Дървото на благодарността“ – величествен чинар, символ на вечност и вяра в доброто. Част от тържеството беше и откриването на паметна плоча – акт на почит към учителите и просветата. Представителите на випуск 1970 г. изразиха своята дълбока признателност към училището, дало им криле за живот, и оставиха видим знак за непреходната обич към него. Да благодариш, означава да заявиш признание и почит към доброто, с което някой те е дарил. За учениците благодарността се превръща в преклонение пред учителя – този, който с мъдрост и всеотдайност запалва пламъка на любознателността и вдъхва сили за безкрайни мечти. Така, в едно вълшебно съчетание на спомени, традиции и надежда, в прекрасния септемврийски следобед поколенията се срещнаха, за да оставят послание към идните дни – че истинската сила се крие в знанието, уважението и приемствеността.
Михаела Михайлова - учител по български език и литература
