Рошави и сънени, загърнати кой с хавлия, кой в одеяло, стоим на студения пясък. Взираме се в тънката ивичка между небето и морето и чакаме. Барът на плажа „дъни” хаус в разрез с традицията. Безкрайното синьо бавно се пробужда и си сменя настройките. Чуди се дали да е розово или сатенено-сребърно. ”Нееее,” казва Слънцето и всичко се разлива в огнено златно. Споделяме тази цветна омая с другите хора на плажа и можем само да прошепнем ”Ооо, даа! Красиво е!” Първият юлски изгрев – начало на ваканцията и обещание за много приключения.
Бегликташ се крие сред гъстите гори от тъмнозелени дъбове. Хилядолетен, а появил се на археологическата карта само преди двайсетина години. Провираме се между огромните каменни блокове и се пренасяме в мистичния свят на траките. Разказват ни за сватбата на богинята-майка и богa-слънце; за жреци, изливащи мляко, мед и вино по улеите, издълбани в скалата; за звездни карти и тяхната земна проекция; за огъня, свързващ горния и долния свят. Ходим боси по скалните соларни панели и се надяваме да си вземем от енергията на тази древна обсерватория.
Поемаме към пазвите на Странджа. Село Бръшлян. Едно магаре на мегдана, няколко щастливи пилета, задължителният паметник от войните и трима симпатични дядовци на пейката пред килийното училище. Доучват си. То няма кой друг. Осемнайсет жители, от които видяхме шестима. А как се радват да ни видят! Очите им светват. Благи усмивки се разливат по съсухрените им лица! Дошли са млади хора! В килийното училище научаваме нова дума – панакида. Покрита с восък дъска, която учениците трябвало внимателно да нагряват в огнището, за да пишат с гвоздей по нея. Прадядото на айфона!
Завалява летен дъжд и намираме подслон в дама на една от запазените странджански къщи. Леля Малина е неизчерпаема съкровищница за знания. Облягаме се на каменния зид и слушаме - за Кера-Тамара, сестрата на Иван Шишман, за Атлиман, за живия огън, който задължително се пали от голи братя близнаци, за основите на къщите, които трябвало да се поръсят с кръв от женско животно, за опашатите икони на Константин и Елена, за прихванатите нестинари, за черните носии, за хурката изобразяваща целия Космос и още, и още. Сега сме дошли на гости и бърза да ни предаде спомена за живелите тук поколения преди безвъзвратно да се е разтворил във времето.
Ами египетската богиня? Почти до границата с Турция, под връх Голямо Градище, ни чака друга легенда. Водят ни Вики и Иван от туристическия център в Малко Търново. Дали изобразяваната с котешка глава богиня Бастет е намерила покой тук, може само да се предполага. Разкопките отдавна cа обрасли с растителност. Дали наистина са видели видение или са послушали думите на пророчицата Ванга, участниците в тази експедиция тайнствено запазват мълчание.
Имаме още много за разказване - плавахме с лодка по река Велека, стигнахме до село Резово, „открихме” водопада „ Докузак”, разходихме се в любимия Несебър. Стояхме до късно, къпахме се в морето, обикаляхме Китен, но най-хубавото беше, че бяхме заедно!
Дали има магия в Странджа? Има! Стига да искате да я видите!
Това пътуване на осмокласниците от нашето училище се проведе благодарение на националната програма на МОН "БЪЛГАРИЯ – ОБРАЗОВАТЕЛНИ МАРШРУТИ".
Ивилина Илиева
