Слънчево есенно утро. Нова Загора се събужда бавно и се усмихва – очаква я поредният хубав октомврийски ден, при това – почивен! За някои. Но не и за нас – славната дружина на началните учители на СУ „Христо Ботев“. Бързаме към втория си дом с кафе в ръка, с кошници с хризантеми на лакът, с ярки оранжеви тикви, пълни с ватата на новата възглавница под мишница /дано вкъщи не забележат, че я няма!/, от джобовете ни висят панделките на гирлянди, а в мислите ни е обичайното жужене: „Първо трябва да мина през стаята, да оставя...“ и т.н. Пред входа се срещаме задъхани и зачервени от сутрешния хлад. Шум от отваряне и затваряне на багажници – бали със слама, още тикви – този път истински, торби с лакомства, балони...“За какво е всичко това? Какво подготвяте?“ – питат ни усмихнати ранобудните съкварталци. Обясняваме. „Ааа! Много хубаво сте го намислили.“ – казват и потегля по техните си работи. А ние по нашите.
Решили сме да отворим вратите на любимото училище за родителите на настоящите ни и бъдещи ученици. Както традиционно се нарича – Ден на отворените врати. Ей такъв - непретенциозен, приветлив, спокоен, усмихнат, обичлив и леко закачлив – като нас. Поканили сме си гостите с уважение и надежда, че ще имат време да наминат. Подготвили сме се като грижовни домакини – ошетали сме си, нагласили сме се, приготвили сме почерпка и малки подаръчета за спомен. След празничния 14. октомври имахме кратко време да се организираме и подредим, но всеки от нас си намери мястото и силата - бяхме като пъстри елементи на пъзел и когато сглобихме идеите си, ни се получи много хубаво.
В училище сме и сме готови. Навреме, за да „вземем глътка въдух“ и да си пооправим роклите и прическите. На входа си правим снимка, че то в суматохата обикновено забравяме. И ето ги първите ни гости! Чуваме ги още преди да ги видим иззад бухналите кипариси в двора. Звънчетата на детските гласове. Смехът на развеселените майки /давам петаче да разбера на какво се радват!/ Посрещаме ги. Идват следващите. И още се задават иззад ъгъла... Леле, че е хубаво! Тихите допреди миг улички се изпълват с живот и радост! Леко притеснени мами, сериозни татковци, любопитни, цветни и пърхащи като пеперудки момиченца, малко срамежливи, но видимо интригувани момченца... Посрещаме всички с благодарност, блага дума и традиционното „Добре дошли!“. Тръгваме на обиколка. Откъде да започнем? От прекрасно изрисуваната от младата новозагорска художничка Дарена Захариева столова? От основната сграда с чисти, светли, удобни класни стаи, наскоро пребоядисани в нежни цветове? Да покажем малкия салон и да се похвалим, че скоро ще имаме нов, голям и многофункционален в двора? От новата ни „любимка“ – откритата класна стая, плод на инициативата на колега и дарението на родители?...
Вървим по коридорите и магията се случва – детето се отделя от мама и доверчиво подава ръка на учителя. Първата стъпка е направена. Щом ще вървим заедно, значи сме харесани – ние и мястото. Колко хубаво! Започваме да си бъбрим като отдавнашни познати. Притесненията са се изпарили, усмивките вече не са срамежливи, а широки, спокойни и уверени...
Във физкултурния салон играят група деца, доскоро непознати. По нищо не им личи – те вече са приятели. Мами и татковци си говорят. Току се присъединява някоя учителка. Подава топка, казва закачка, пощипва бузка, разменя думи с родителите...Децата се забавляват - вдигат гирички, смелчаците се катерят по шведската стена и ехееее! чак от третата стъпенка скачат на дебелия дюшек, почти уцелват големия обръч на пода, бягат на зиг – заг около конусите и всичко това е съпроводено със смях и гълчава – най- любимата музика за началния учител!
Навън е подредена инсталация по БДП. Децата ни изумяват с познанията си за това, как се пресича на пешеходна пътека, какво и как сигнализира светофарът, какво показват пътните знаци...Браво, колеги, от детските градини!
В съседното игрище скоросформиран отбор млади футболни надежди вкарват голове и правят сложни тактически маневри под блесналите погледи на родители и учители. Доволни деца – доволни възрастни!
На беседките са седнали гости, които се подкрепят със сладкиши и вода. В някое от кътчетата за разговори беседват колеги и родители, звучи музика, чуруликат птички, детските гласчета разнасят радостта на чистата енергия и сякаш заслушано, слънцето щедро разпръсква топлината си...
На изпроводяк всеки гост си прави снимка за спомен на прекрасния есенен кът, подреден в двора.
В края на този чуден съботен предиобед, поуморени, но заредени с лъчите на детските усмивки; погалени от милите думи на родителите, оценили старанието и желанието ни, се събираме за финална снимка. След време ще я погледнем и ще си спомним за едни слънчеви часове, които споделихме с надеждата и бъдещето на градчето ни.
Ще завърша с думите на благодарност, които отправихме към нашите гости днес:
Благодарим за споделеното време!
Радваме се, че ни гостувахте!
Надяваме се да станете част от нашето сплотено семейство!
Желаем здраве, добро и щастие на Вас и Вашите обични хора!
С уважение!
Ръководството и учителите от начален етап на СУ „Христо Ботев“
19.10.2024 г.