“Ние, всъщност, на кое море ще бъдем? Егейско или Средиземно?” Кратка справка с картата показва, че Нафплио се намира в дъното на Арголическия залив на полуостров Пелопонес. Любуваме се на пейзажа зад прозореца на автобуса. Ето го морето – спокойно и по гръцки синьо. Някакво митично животно е заспало преди векове в него и сега над водата се показват само гърбиците му - покрити с гори островчета. Бели рибарски лодки леко се полюшват от лекия ветрец. Маслиновите горички се редуват с портокалови, в чиито листа се гушат оранжеви топки. Островръхите кипариси и разперените палми правят картината още по-екзотична и лежерна. Пищните олеандри са готови да омаят с цвят и аромат.
             Пристигаме в Нафплио. Останалите групи вече са тук. Радостни възгласи ни посрещат за ”Добре дошли”. Само преди месец се срещнахме в България. След малко се включваме в програмата за днес - обиколка на стария град. Нафплио е Несебър за гърците - тесни, живописни улички с надвиснали от къщите мушката са приютили уютни ресторантчета и сувенирни магазинчета. Над града се извисява построената от венецианците крепост Паламиди, от която се открива прекрасна гледка към смарагдовия залив. Официалното откриване на нашата, уви, последна среща е в първия гръцки парламент. Малко сме изненадани, защото това всъщност е някогашна джамия.
              За местата, които нашите домакини Сара и Мерсини са включили в програмата, само сме чели в митологията и творбите на Омир.
              Посещението ни в Микена започва с гробницата на Агамемнон - огромен купол, изграден от каменни блокове. От самото селище по - впечатляваща е само Лъвската врата, но музеят съхранява наистина изключителни артефакти - керамика, сечива и накити. Изработката, формите и декорацията са много по - различни от тракийските. Разбира се, говорим за две различни цивилизации. Прочутата златна маска е само реплика - оригиналът е в Атина.
              Светилището на Асклепий. Заради вярванията в лечебната сила на сина на Аполон е изграден цял комплекс, който в наши дни би изглеждал като спа-център. Елините са знаели, че физическото здраве е свързано с душевното. Затова наред със стадиона и баните са изградили прекрасния Епидавър.    Амфитеатърът с 15000 места е прочут с акустиката си. Звукът на паднала монета се чува до най-горния ред. Зад сцената се открива великолепен пейзаж. По-късно разбираме, че това се е търсило съзнателно като естествен декор при всички амфитеатри в древна Елада.
               Време е да разгледаме и символа на Атина - Акропола. Наистина е впечатляващ, но ми се иска да мога да го видя в пълния му блясък. Заради човешката нетърпимост към чуждата религия този град от храмове, построен в чест на богинята-покровителка е бил постоянно ограбван и разрушаван през вековете. Партенонът е бил превръщан в църква, джамия дори и в склад за боеприпаси. Половината от фризовете, колоните и скулпторите са пренесени в Англия през 18 век, когато античната красота се превръща в еталон за западния свят.
                Разбира се, тази седмица не прекарваме само в разглеждане на забележителности. Има и езиков урок, на който е ред на нашите домакини да се забавляват с нашето смешно произношение. Въпреки общонационалната стачка, туристическото изложение в центъра на стария град се радва на интерес. Дори българи, работещи в Нафплио, идват да ни поздравят. Танцуваме,пишем фото-истории и се забавляваме заедно. Искаме да забавим края на седмицата, защото не ни се иска да свърши, но и най-хубавите неща имат край. Прощалното парти в къмпинга край селцето Толо слага край на последната мобилност по проекта. Няма да ви разказвам за раздялата ни. За тези две години се запознахме не само с част от европейското историческо наследство и култура, не само натрупахме много опит и увереност, но намерихме много приятели. Проектът е завършен. За наша радост – отлично.
 ГАЛЕРИЯ