МОИТЕ СРЕЩИ С БОТЕВ

      Първата ми среща беше при постъпването в Начално училище „Христо Ботев“ в гр. Нова Загора. На видно място в коридора имаше един голям портрет на човек с брада, загледал се нагоре във висините(може би към върховете на Балкана или върховете на България..??)...горд, величествен, голям. Казаха ни, че това е Христо Ботев. У дома моите родители ми обясниха, че „това е един Голям и Велик Българин“, за който ще науча много като порасна...И аз бързах да порасна...Изчетох всичко, което намирах за него, не всичко разбирах и осмислях, но четях.
      В Народна прогимназия „Иван Вазов“ вече знаех много за него и неведнъж съм се удивлявал: как с толкова малко думи може да се кажат толкова големи и силни неща? Как може да бъдеш толкова всеотдаен и последователен ? Как може да не се страхуваш от врагове и да си готов на саможертва за своя народ и Родина ?! Необясними неща за обикновения човек и реалност и действие на един Велик Човек !
     Постъпих в Политехническа гимназия „Христо Ботев“ като пълен отличник с изяви в спорта и обществения живот. Мотивиран и от родителите си да бъда за пример във всичко аз влагах енергия и възможности за изяви на родното училище. Ботевският дух ме бе обсебил и за мен беше голямо задължение да защитавам името на Гимназията. И резултатите дойдоха – от учението, олимпиадите по математика, физика и химия, от спорта, средношколските бригади, регионалните и национални лагер-школи, Ученическия комитет, обществения живот.
     За мен беше изключителна чест и признание , когато беше взето решение от Педагогическия съвет на Гимназията аз да бъда Знаменосец на Випуск 1967. Незабравими за мен останаха Празниците за 24 май през 1966 и 1967г., когато поех Училищното знаме  с лика на Ботев, обещах „ да го нося чисто и неопетнено“ и го предадох такова ! Когато целувах Знамето последен от Випуска се врекох пред Ботев:
       -    Да бъда достоен, винаги когато стоя пред него ;
       -    Да бъда камъче от неговия огромен обелиск, извисил неговата духовност, човечност и готовност за саможертва в името на Свободата ;
       -    Да мога с честни очи да гледам в неговата посока.
       И тръгнах по житейските пътища...
       Когато постъпих като студент във ВХТИ „Проф. д-р Асен Златаров“-Бургас  едно от първите неща, които направих беше да намеря в Морската градина паметниците на Ботев и проф. Асен Златаров и да изразя преклонението си към тях. Зареден със знания от Гимназията и с Ботевски дух се стремях да усвоявам и прилагам получаваните научни знания. Като студент активно участвувах в научен кръжок и представях научни разработки в Студентските научни сесии. Бях и един от първите организатори на Клуба за техническо и научно творчество на младежта(КТНТМ) в Института. На IV-я Национален преглед на ТНТМ в Пловдив бях отличен със  „Златна значка за научна разработка на Студентските Научни Дружества“, публикуваха разработките ми в реномирани научни издания, КТНТМ укрепна и разви своята дейност между студентите и младите научни работници, но у мен оставаше чувството, че това е твърде недостатъчно и не толкова значимо, в сравнение с това, което са постигнали на тази възраст великите мъже на България.
     След дипломирането ми като инженер трябваше да отбия войнския си дълг и Съдбата отново ме срещна с Ботев – в Школата за преподготовка на запасни офицери(ШПЗО) „Христо Ботев“- гр. Враца. Градът, в който всичко е Ботев – от величествения Паметник на Ботев в центъра на града, до уникалния Врачански Балкан и в.Околчица. Незабравима за мен ще остане Войнската клетва за вярност към Родината на площада пред Паметника на Ботев. За мен това беше ново предизвикателство към моя Ботевски дух. Завърших ШПЗО-Враца с пълно отличие и награди от Началника и Командването на Школата, Ген. Щаб на БНА, градското и окръжно ръководство на Враца. След това бях изпратен за 1 година във Военна Академия „ Г. С. Раковски“ – София, където се справях успешно с поставените ми армейски задачи. За тяхното изпълняване съм награждаван от Началника и Щаба на Академията, Ген. Щаб на БНА и лично от Главнокомандващия на БНА – Арм. Генерал Добри Джуров.
      В годините, като научен работник и преподавател, като глава на семейство и баща на две дъщери винаги съм се стремял да бъда достоен последовател на моите родители, учители и примери в живота и науката. Така съм възпитавал и моите деца – да носят непремиримия и  борбен дух на Ботев, да бъдат честни и всеотдайни в своите дела ...Дано да съм успял..??!
      А в същност аз какво написах ... „ Моите срещи с Ботев“ ли..???
      О, не, не... аз никога не съм се срещал с него, но той е бил ВИНАГИ С МЕН !!!
      В сърцето ми – ЗАВИНАГИ !

                                                   Доц. д-р инж. Драгомир Господинов Добруджалиев
                                                   Знаменосец на ПГ „Христо Ботев“ – Нова Загора
                                                                                           от  Випуск 1967

Знаменосец на Випуск 1967     Предаване на знамето   Приемане на знамето

1967 година

2 юни 2017      Поздравления към всички

2017 година