ЕХО, КЪДЕ СТЕ УМНИТЕ, СВОБОДНИ ХОРА?

        Ако сте от поколението на филма „Вчера”, сигурно ще си спомните сцената, в която театралният режисьор цитира немския поет и драматург Брехт: „Никой няма да пита какво е било времето, всеки ще пита, защо са мълчали поетите му. Духът трябва да се съхранява, защото той е човекът!” Светът днес се е самозабравил и е в луда надпревара за материалното, но дали съвсем са изчезнали „летящите хора”?
       Днес ви представяме едно младо момиче, което няма претенциите да се нарече поет, но със сигурност носи богата, деликатна душевност и е насочилo погледа си към вътрешния мир на съвременните хора. Запознайте се с Мария Миткова от 11 а клас.
      Поводът да ви срещнем с нея е участието й в два литературни конкурса през месеците февруари и март.
      В националния конкурс „МОИТЕ ДЕТСКИ МЕЧТИ” Мария се представя със стихотворение и разказ. Журито забелязва таланта й и я награждава с поощрителна грамота.
      Г-жа Севда Желязкова насочва вниманието на Мария към друг национален конкурс “ЧОВЕКЪТ – СВОБОДЕН И НЕЗАВИСИМ”. И тук тя се включва с есе и стихотворение. За нейна и наша гордост получава първа награда за есето си и трета награда за стихотворението си. Тоест, в един конкурс тя получава две отличия.
     Какво вълнува Мария ? Как вижда света, в който живее?
„ Сега е 21 век.
Векът на много нови открития.
Развитие.
Модернизация.
Векът на новопоявилите се роби.
Тези роби не са чернокожи,
нито бедни,
без право на глас.
Тези роби на 21 век са по-различни.
Хора робуващи на света.
На тенденции.
На мода.
На стереотипи.
На парите.
На вещите.
На работата си.
На новото.
На чуждото мнение.
На света.
Хора, оковани във вериги.
Стоманени вериги.
Веригите на 21 век.”
      Младата Мария е вече достатъчно зряла и проследявайки човешкото развитие в часовете по история и литература е осъзнала, че независимо от времето, епохата и политическата система, през които хората преминават, свободата винаги е била абстрактно понятие. Осъзнала е, че човечеството само си поставя ограничения, предразсъдъци и окови. Осъзнала е, че свободата е химера, блян, НО ТОВА, КОЕТО ВСЪЩНОСТ ТЛАСКА НАПРЕД ЧОВЕШКИЯ РОД Е НЕСПИРНИЯТ СТРЕМЕЖ КЪМ НЕЯ!
     Надяваме се, че сме предизвикали вашия интерес! Може да намерите творбите на Мария Миткова на сайта на училището в раздел Творчество.
     Поздравления за наградите, Мария! Желаем ти вдъхновение!

 

DSCN5975.jpg DSCN5976.jpg DSCN5981.jpg DSCN5982.jpg