Ботев
Има го и днес,
във всеки дом
и всяко кътче.
Свободен.
Чист.
И идеален.
В образа на Балкана,
на полето
и морето.
Човекът необикновен,
с когото живеем ден след ден.
Добре дошли
Пътувам с този влак,
по тези земи –
българските.
И наяве и насън
аз съм у дома,
в нашите земи.
Гледам през купето
полета, планини, реки,
идващи от миналото
до наши дни.
Но слизам на малка гара
и вървя…
По улици познати.
Съзирам тревясала пътека,
водеща към светъл двор.
А в дъното с очи поглеждам
къща малка…
На българска земя.
Димящ комин
от бащино огнище,
чардак с грозд натежал
и знаме под дървената стряха…
Приближавам по тихата пътека,
а на старата врата:
“Добре дошли на Ботева земя”.
Едва сега разбрах.
Аз съм у дома…
На българска земя.
Отмина влакът,
а аз не се качих.
Биляна Николаева Колева – Втора награда за поезия в конкурса „Откровено за Ботев”