Едно незабравимо пътуване до Полша

    След упоритата работа през първите няколко месеца, дойде времето да се сформира и първата група от момичета и момчета, които ще пътуват до Полша. Подготовката за тази мобилност приключи и дойде денят на нашето пътуване. Рано сутринта на 28 февруари тръгнахме от Нова Загора към София. Предстоеше ни едно наистина дълго пътуване с влак. Всички участници бяхме въодушевени от предстоящата среща с нашите чуждестранни партньори, с които до този момент си общувахме единствено чрез Интернет. По пътя към Полша се забавлявахме и не усетихме как преминаваме от една държава в друга. Опитвахме се да си представим полските семейства и техните домове, в които щяхме да отседнем цяла седмица. А по време на дългия ни престой в Будапеща използвахме възможността да посетим някои от забележителностите на унгарската столица – катедралата „Св. Стефан”, сградата на парламента, мостовете над р. Дунав.
    Рано сутринта на 2 март пристигнахме на гарата в Катовице, където бяхме посрещнати от г-жа Катаржина Сивкжак – координатор на проекта.
Градът, който ни очакваше се казва Рибник. Странно име, което провокира интереса и въображението ни. Пристигнахме в училището, където в ранната утрин ни чакаха нашите полски партньори и техните семейства, в които всеки ученик от нашия екип щеше да бъде настанен. След кратък отдих в домовете на новите ни приятели, всички се събрахме в училищната библиотека, където се запознахме с останалите участници в проекта. Работихме в екипи и изпълнявахме задачи, които ни помогнаха да се опознаем по-добре. След училищното събиране дойде време и за първите развлечения - ледена пързалка, която беше нещо ново и непознато за нас, колкото и странно да звучи това. Живеем в малък град, където подобни удоволствия просто липсват. Ледът успя да „стопли” душите ни и да ни сплоти още повече с младите хора, с които току-що се бяхме запознали.
    Следващият ден беше 3 март. Изпълнени с гордост и патриотични чувства се отправихме отново към училището в Рибник. Бяхме подготвили презентация по случай Националния празник на България, която представихме пред всички участници в проекта. Развяхме български знамена и подарихме мартеници, които предизвикаха интерес към този български обичай. Доволни от своето представяне се отправихме към Музея на хляба. От богатите музейни експонати и прожектирания филм научихме много за хляба и неговото значение за полския народ. Пренесохме се векове назад, бяхме част от старо килийно училище, месихме хляб и изработихме красиви пити, които по-късно похапнахме с удоволствие. Денят ни беше изпълнен със забавления, а следващото, което ни предстоеше, бе среща с местната фолклорна група „Прзигода”. След невероятния концерт, от който затаихме дъх, се сляхме с танцьорите и се потопихме в магията на традиционните полски танци. Разделихме се поизморени, но изпълнени с очаквания за още вълнуващи мигове.
    Най-накрая дойде дългоочакваният ден, който бяхме посветили изцяло на старата полска столица Краков. Това беше и най-слънчевия и най-топъл ден през целия ни престой. Лъчезарната ни екскурзоводка ни показа и разказа за най-привлекателните забележителности и символи на Краков – Ягелонския университет, в който е учил Николай Коперник,  замъка Вавел, където се намира капелата-ротонда „Дева Мария”, Градската община с кула и часовник на Пазарния площад, катедралата. Всички величествени мигове запечатахме в снимки и видеоклипове. А за да останат спомените ни по-дълго живи си купихме много сувенири и подаръци.
    Следващият ден бе не по-малко вълнуващ и незабравим. Посетихме солните мини Величка, които се експлоатират от 11 век. С притаен дъх се спуснахме до 135 м под земята в издяланите от сол зали, изпълнени с множество скулптури. Нашият екскурзовод беше толкова атрактивен и разказваше увлекателни истории, някои от които сътворяваше в момента. Часовете в мината отминаха неусетно. Напуснахме подземното царство с повишен адреналин и писъци, предизвикани от високоскоростните асансьори. С приповдигнато настроение от това, което видяхме се качихме в автобуса и се отправихме към мястото, което също може да породи писъци, но този път от реалните и ужасяващи гледки – Освиенциум, най-големият хитлеристки концентрационен лагер. Това, което човек преживява, докато гледа запазените вещи на затворниците, газовите камери за умъртвяване и четирите крематориума за изгаряне на труповете не може да се пресъздаде с думи. Това беше истински урок по полска история.
    Докато се прибирахме към Рибник осъзнахме, че следващият ден е последният ни ден заедно. Това малко ни натъжи.
    Петият ден започна с изненада за всички участници в проекта. Нашите ръководители бяха подготвили филм, с който ни припомниха изминалите дни. Всички се забавляваха на уловените от камерата на г-жа Йоргова мигове и пози. Не по-малко забавни моменти имахме при посещението на местната въглищна мина, където бяхме оборудвани с част от миньорската екипировка. След многото смях имаше и доста сълзи, заради раздялата с португалските ни партньори, които отпътуваха същия ден.
    Но едва ли имаше нещо по-тъжно от деня на нашето заминаване и раздялата ни с полските партньори. Рано сутринта всички се събрахме отново в училището, където ученици и родители дойдоха, за да ни изпратят. С идването на автобуса сълзите бликаха все повече и повече. Нито прегръдките, нито усмивките можеха да ни утешат. За тази седмица ние бяхме част от техните семейства, а те – едни от нас. Но всяко начало си има и край. Уви!

    След 2 дни си бяхме отново в България при нашите семейства. С часове разказвахме за нашия престой в Полша и за гостоприемството и топлината, с които бяхме обгърнати.
    Така започна и така приключи най-вълнуващото за нас пътуване, което никога няма да забравим. Сега ни остава само да чакаме с нетърпение следващата година, когато ще кажем „Добре дошли в България!” на нашите полски, италиански и португалски приятели от проекта, по който работим.
    Преживяното за краткия ни престой в Полша не може да се опише с думи, но може да провокира младите хора в Нова Загора, в нашето училище – СОУ „Христо Ботев”. Светът е необятен и населен с добри и отворени към нас, българите, хора. Достатъчно е да отворим сърцата и душите си, за да го почувстваме, усетим и изживеем.

Екип ученици:
Евгения Гинчева, Дарина Йоргова, Игнат Игнатов – 12 „г” клас
Деница Гидикова, Ренета Митева – 11 „г” клас
Георги Кайраков – 10 „в” клас

Екип учители:
г-жа Илка Борисова
г-жа Додка Маркова
г-ца Юлия Йоргова
г-жа Милена Кирова