Един проект, второ пътуване, много впечатления и приятелства

               Здравейте, приятели. Бързаме да ви разкажем за нашето второ пътуване по проекта „Представи и сподели” - този път до Румъния. Дракула, Карпатите, „Дачия” и „Стяуа”, мамалига. Е, нека не се ограничаваме само с това. Тръгваме.
              Букурещ е огромен и забързан град. Особено в понеделник сутрин. Сградите тук са толкова високи, сякаш искат да те предпазят от северния вятър или по-скоро навяват мисли за мегаломанството на една вече отминала власт. Вижте снимките ни пред парламента, висок 12 етажа, и ще се убедите в това. Един от любимите паркове на столичани е Чишмиджиу – изобилстващите от цветя алеи водят край спокойните езерца, в които плуват черни и бели лебеди, а грациозните пауни своеволничат и не искат да показват красивите си опашки. Иска ни се и нашият парк да изглежда така.
              Пътят ни до Алба е дълъг и минава през страшните Карпати, чиито стоманено-сини зъбери режат небесата като с нож.
              Ето ни в Алба Юлия или Бялата крепост, разположена край река Муреш. С нетърпение бързаме да се срещнем с партньорите ни от Полша, Чехия и Словения, които този път са пристигнали преди нас. Вулканичният облак от Исландия все още бави италианската и гръцката група.
              Гости сме на Военния колеж „Михаил Храбри”, който носи името на първия обединител на Влахия, Молдова и Трансилвания в една държава със столица Алба Ю лия.
               Посрещането е много тържествено - по военному. Впечатлени сме от разходката из училището, която включва освен класните стаи и кабинети, и музея, и трофейната зала, както и църквата, сътворена и изрисувана изцяло от учениците.
              Чували сте за военна дисциплина, нали? Изпънати униформи, къси подстрижки, строяване за секунди и то по няколко пъти на ден. Няма „Не мога” и „Не искам”. Добре, че времето се смили над нас, иначе и ние щяхме да бягаме 2 километра в 6 сутринта. Но момичетата и момчетата са кандидатствали за това училище и са били наясно какво ги чака. Знаят, че успех се постига с много труд, постоянство и самодисциплина. Могат и знаят толкова много. Строевите упражнения бяха истински спектакъл за нас. Показаха ни мажоретните си състави, хип-хоп формациите, клубовете за спортни, народни и цигански танци. С компютрите също са на „Ти”. И ние пяхме и танцувахме с тях и ни беше хубаво, защото бяхме при приятели.
               Най-голямата забележителност на Алба е крепост, построена от австрийците през 17 век, във формата на звезда с шест красиви порти. Зад стените й се намира Горният град с православната катедрала, в която са коронясани първите румънски крале и католическата, в която се намира саркофагът на Януш Хунияди. Обиколката в музея най-накрая ми изясни защо румънските коли се казват Дачия. Така римляните са наричали тази провинция, населявана от племената на даките. Екскурзоводът ни разказва за тържествата в Рим при завладяването й, защото още те са знаели, че тази земя е богата на ценни метали и руди. В един от дните на нашето гостуване посетихме областта Роша Монтана, където се намира най-голямото находище на злато в Европа и слязохме в истинска римска минна галерия. Посетихме още Сибиу - културната столица на Европа за 2007 и втория по големина открит музей „Астра” с автентични къщи от всички краища на Румъния. Красивата селска крепост Кълник също ни прикани да я запечатаме на нашите фотоапарати.
                Ядохме ли мамалига? Да, ядохме и установихме, че кухните ни доста си приличат. Приличаме си и по гостоприемството, и по желанието да бъдем част от новата многонационална, но обединена Европа.
 
              Дебора и Светлозар от 10г
              Ани и Кристиян от 11в
             Ивилина Илиева
             Петранка Димитрова
             Ваня Хазаросова