Нашето пътешествие до Балтика

Един разказ на учениците от СОУ ”Хр. Ботев” – участниците  в проект  „Да споделим красотите на нашите региони”  на европейска програма „Коменски”

     Отново тръгваме на път. Елате с нас! Ще ви отведем на още много интересни места. Един поглед към маршрута би отказал мнозина, но ние вече сме истински пътешественици и големите разстояния не ни плашат. Крайната ни точка е едно курортно градче на брега на Балтийско море и дотам ще прекосим Сърбия, Унгария, Словакия и цяла Полша.
     Началото на лятото е и от прозореца на влака очите ни се пълнят със зеленината на полета, гори и пълноводни реки. В разкази на интересни и забавни случки часовете се изнизват и е време е за сън. Утре ще се събудим в Будапеща. Чака ни цял един ден в унгарската столица.
     Прекрасен град! Сградите с изваяни орнаменти, кулички и фигурки приличат на пясъчните замъци на брега на морето само дето тези са по двата бряга на Дунава. Античните фонтани, пръскащи прохлада, облаците мушката и кокетните кафенета създават лежерно настроение у всеки. Тук се шегуват, че единственото оправдание Пеща да съществува е, че от нея се вижда Буда. Вярно е, че кралският дворец, катедралата на Матиаш и Рибарските кули са наистина пищни, но за нас и двете части на града имат своето очарование. Разходката с корабче по реката до остров Маргит ни дава възможност до се насладим на тази красота с цялото и великолепие.
     Щастливи, продължаваме пътешествието си. Събуждаме се в друга столица, която обаче е заложила на съвременния си вид. Стъклените небостъргачи и молове с абстрактни геометрични форми ни убеждават, че Варшава е в крак с модерната архитектура. Тук нямаме толкова време за разглеждане. Само още някакви си 8 – 9 часа до северното море. Колко много хора пътуват с влак в Европа! И защо не? Чисто, удобно, кондуктори с вид на банкови служители. Ех!
      Най-после! Посрещат ни като отдавна чакани гости. Магда, Башка Франческа и Киара, Пуита и Милена – всички са тук. С тях са и нови деца, готови да намерят приятели. Дарлово е малко курортно градче с борови гори и плажове като в Слънчев бряг, но разбира се водата е само за калени хора.
      Още на следващия ден сме отново на път. Един предприемчив полски бизнесмен е създал доста печеливш туристически комплекс с на пръв поглед разнородни експозиции. Започваме с автентична дървена къща с историята за неимоверно – трудната съдба на поляците заточени в Сибир. Следва къща на първите полски заселници в Канада. В партизанската землянка от времето на Втората световна война преживяваме ужаса на един бомбен обстрел. Много по-забавно е в обърнатата къща – символ, че много неща в живота не са както трябва. Вътре бързо загубваш ориентация за горе и долу, замайваш се и изведнъж насреща ти – огромен портрет на Папата. Изобщо в Полша Йоан Павел може да ти даде благословия от чинийки, магнитчета, тениски и всякакви други продукти на сувенирната индустрия.
      Нашата домакиня Магда е добър организатор. Крайбрежната спасителна служба ни показва зрелищно спасяване с хеликоптер, а после ни разхождат с катер по реката. В полунощ гледаме легендата за Бялата дама на замъка на Дарлово. За дискотеките, игрите и забавленията във водния парк децата нямат нужда от напътствия. В киносалона на града всеки екип представя възможностите за настаняване в своя град. Ние нямаме петзвездните хотели на Торино, но както казва Киара „Вие посрещате от сърце”.
       Ето ни в Гданск. В превратната история на това важно балтийско пристанище роля имат могъщият Тевтонски орден, Ханзейският съюз, пруските и полски крале. Разходката ни започва от площад „Солидарност”, откъдето тръгват промените за Полша в края на миналия век. В центъра му е издигнат мемориал. Трите огромни кръста, завършващи с котви и барелефите в основата на паметника са символи на вярата, надеждата и паметта на полския народ.
       Атмосферата в стария град е съвсем различна – връща ни в разцвета на Гданск като германски буржоазен град. И сега има германци, но основно туристи, затруднени какво бижу да си купят. Безбройните ателиета и магазинчета предлагат море от изкушения за всяка жена, направени от сълзите на Балтика – кехлибара. Магда ни води да обядваме в един францискански хостел. След обяда поднасят кафе. За наша изненада го сервират в троянски керамични чаши. Оказва се, че свещеникът е бил 11 пъти в България.
       Духова музика открива Туристическото изложение. Щандовете с рекламни материали и кулинарни специалитети са разположени на главната улица в Дарлово. Събитието се превръща в празник за града. Многобройните посетители на нашия щанд ни убеждават, че България е обичана дестинация за почивка.
      Време е за дома. Отново сме във влака. Момичетата са тъжни след раздялата с приятелите. С колегите обсъждаме работата по проекта. В ръцете си държа трите магнитчета, които всеки път ще ми напомнят за прекрасните мигове и срещи на това пътуване.

Любослава, Пламена, Христина и Марияна -10 в клас-профил Туризъм
И учителите Г.Дохчева, С. Стоянова, И. Илиева

 .