Златна есен в Златна Прага

Секторна програма Коменски
Проект „ Да опознаем красотите на нашите региони ”
Златна есен в Златна Прага

             Отново е есен. Жълто-оранжевите багри на падналите листа ми напомнят, че неусетно измина една година от началото на проекта. Спомням си вълнението, с което поехме към нашата първа дестинация - приказната Словения. Последваха съседна Румъния и далечна Полша. Само преди броени дни се завърнахме от още една перла в съкровищницата на Европа – Чехия.
Този път бяхме на гости на Милена и нейните ученици от Средното училище по готварство и сладкарство в малкото градче Нова Пака.
             Снимките в компютъра ме връщат към преживените мигове. Ето ни на официалното откриване - „официални” са само представителите на кметството и областта. Ние самите вече нямаме нужда от тежки речи, защото отдавна сме близки приятели. По традиция имаме езиков урок на чешки – българският тим се затруднява само от скоропоговорките. Горките гърци.
А ето тук сме на разходка до гордостта на града - пивоварната. Как ще сме в Чехия и няма да има бира?! Показаха ни целия процес на производство на кехлибарената течност. Разбира се, ни почерпиха в бирарията на Новопакско пиво.
На следващия ден, след като видяхме училището с пекарната и сладкарската работилница, домакините ни отправиха предизвикателството да сготвим наше традиционно ястие. Истинска олелия - шестте екипа се суетяха край тенджерите и печките. ”Може ли малко от вашия магданоз?”, ”Това сирене Фета ли е?, „Киара, как приготвяте пастата в Торино?”. После сядаме в ресторанта на училището, който носи името на храбрия войник Швейк - и столовете и приборите, дори витражите на прозорците са украсени с неговия образ. Ние сме много доволни - мусаката и шопската ни салата свършиха първи.
             На следващия ден нашите приятели ни разкриха тайната на още едно чешко чудо-Бохемското стъкло. Отстрани майсторите сякаш правеха сапунени балончета край пещта с разтопена сплав, но за да се появят фините чаши, вази и плата, са нужни много усилия и умения. И разбира се, много бира за охлаждане.
             Завиждайте ни. Бяхме в Прага. Дворцовият комплекс Храдчани прилича на огромен мравуняк. Туристи от всички краища на света щъкат почти в индианска нишка между дворците, криптите и катедралите. Успяхме да видим и смяната на караула пред двореца, който сега е резиденция на чешкия президент.
             Не знам дали ще успея да опиша красотата на Прага - нежните хармонични цветове на старите къщи, украсени с облаци мушката, зелената патина на кубетата на катедралите, позлатените елементи в статуите на светците и сребърното огледало на Валтава. От първата кула на Карловия мост ни приветства фанфарен звън, а в другия му край свири цял оркестър от улични музиканти. Над всичко това се извисяват кулите на Храдчани. Златна есен в Златна Прага.
             Провирайки се през живописните улички, стигаме до прочутия часовник със светците. Нареждаме се чинно пред него и чакаме. Разнася се камбанен звън и всички фигури започват странния си танц. В такъв момент човек се сеща, че животът е само отрязък от вечността. От джоба ми падат стотинки. Услужливо момиче се навежда да ги събере. „Не, не ги вдигайте! Искам един ден да се върна тук.”
            А тази снимка? В петък, ден преди заминаване посетихме Бохемски рай – природно-исторически резерват с много средновековни замъци и природни чудеса. В замъка Кост изтръпнахме при вида на средствата за извличане на информация векове назад - трон с пирони, железни маски и испански ботуши, уреди за разтягане и стяги.
          Прашовските скали много ни напомниха за Белоградчишките. От тях се разкрива невероятна гледка към равнината.
Някой се е сетил, че средновековна кръчма сред толкова замъци ще е истинска атракция. Тъмнината се разсейва от големи свещи, каменният под е покрит със слама, а по дървените маси кръчмарите тръсват халби бира и сочно месо, печено край огнището.
          Ето няколко снимки и от туристическото изложение. Този път то е част от традиционния есенен панаир в съседното на Нова Пака градче Копидилно. Наред с местните занаятчии, шестте екипа от нашия проект представиха своите страни и региони. Нашият щанд се радваше на голям интерес. България никак не е неизвестна на чешките туристи.
         Е, надявам се че сте усетили атмосферата на тези пет дни. За нас те ще останат незабравими. Разделихме се с нашите приятели, но знаем, че няма да е задълго, защото след няколко месеца ни чака Италия с нейните красоти.

Ивилина Илиева
Учител в СОУ „Хр. Ботев” гр. Нова Загора
Координатор на проекта
 

ГАЛЕРИЯ