Май 2005 г.
145 години класно училище и 85 години гимназия в гр. Нова Загора.
145/85. Не, това не са стойностите на кръвно налягане. Или – да, ако приемем едно училище като жив организъм. Леко завишена горна граница. Има от какво. От стремежа към високото, трудно достижимото. От задъхания ритъм на ежедневието. От мобилизацията на воля и интелект. От младежкото дръзновение.
145 години от времето, когато в Нова Загора отваря врати първото класно училище. То тръгва от много далеч, за да отиде още по-далеч. Училището променя цвета на фасадата, лица и гласове, учебни програми и тип облекло, но запазва неизменно искрата и дързостта на първите. Превръща ги в пътеводен знак, в ориентир и критерий. Защото само те – частиците висша духовност, могат да бъдат безпогрешния компас в посока Бъдеще.
Ако беше човек, в 85-та година би изглеждал като понакуцваща старица, с поглед взрян единствено в спомените. За една гимназия обаче 85 години са мярка за младежко дълголетие. Дълголетие на опазените традиции, имена, дати, случвания, победи и неуспехи.
Но сега – в навечерието на юбилея, би трябвало да си пожелаем още по-сполучливо надграждане.
Следовниците очакват това от нас. За да има делници и празници, за да има нови равносметки и достигнати върхове. За да я има и “старата гимназия” като ново модерно европейско училище.
Илка Борисова
Директор на СОУ “Христо Ботев”
