Христо Ботев

Личността на Христо Ботев е така благородна, величествена и заедно с това така симпатична и прекрасна, дейността му - така чиста и силна, влиянието му - тъй огромно, че колкото повече се вглеждаш в чертите му, толкова по-силно се проникваш от безусловно уважение и любов към него. Всичко, в което човекът може да бъде прекрасен и велик, се съединява в него: гениален ум, най-благороден характер, твърдост на волята, пламенност и нежност на душата, сърце, открито за съчувствие към всичко,което е прекрасно в света, силни, но чисти страсти, живот, изпълнен с борба и дейност…

Ботевият кратък, но изпълнен с изключително напрежение и драматизъм живот започва на 6.І.1848 г. в робска, но героична епоха, под сянката на високите старопланински върхове, в Калофер, който ражда в душата на поета страстна любов, която рано загива, и дълбока омраза, която - по собствения му израз - ще го придружи до гроба; тук той познaва чорбаджията и сиромаха, турчина и народа. По-късните етапи в живота на Ботев - с оная огромна жажда, с която юношата, умен и буден, поглъща въздуха, тревогите, идеите на революционна Русия от 60-те години, когато отива там да учи; с оная страстна омраза, с която, емигрант в Румъния през 1867-1876 г., се бори като журналист и поет, революционен водач и патриот срещу враговете на свободата и правдата; с оная дълбока любов към народа, която го довежда през май 1876 г. във Врачанския балкан и го осиява с безсмъртието на подвига. Не случайно в разгара на революционната борба той заявява в писмото си до Т. Пеев: "Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските (просешки) песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…" (12.ІІ.1876 г.). А от парахода "Радецки", отправил се на решителна борба за освобождението на народа, Ботев пише до Българския централен революционен комитет в Букурещ: "Аз съм весел и радостта ми няма граница, когато си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (17.V.1876 г.). Каква сила се крие в тия прощални думи на революционера, който отива на смъртен бой, за да осъществи мислите си, идеалите си, поезията си!

Ботев умира, пронизан от турски куршум в Балкана, за който пя и остави костите си в него.

(Христо Ботев - събрани съчинения в два тома, Том ІІ)

Презентация за Христо Ботев